припирать
припира́ть
припирать — несов., припереть — сов.
1) разг. припирати, приперти; (прижимать — еще) притискати, притиснути
припереть к стенке — перен. разг. загнати в тісний кут
2) (притворять) разг. причиняти, причинити
3) (приволакивать) прост. притягати, притягнути, сов. прост. приперти, притарабанити
Російсько-український словник