навверле
Навверле
нар.
1) Наоборотъ.
2) Напрямикъ, не держась дороги (пойти); грубо напрямикъ (сказать). Сказати павверле.
Джерело:
Словник української мови Грінченка
на Slovnyk.me
Навверле
нар.
1) Наоборотъ.
2) Напрямикъ, не держась дороги (пойти); грубо напрямикъ (сказать). Сказати павверле.