прокаратати
Прокарата́ти, -та́ю, -єш
гл. Прожить. Як довгий вік прокаратаєш. Г.-Арт. (О. 1861. III. 112).
Джерело:
Словник української мови Грінченка
на Slovnyk.me
Прокарата́ти, -та́ю, -єш
гл. Прожить. Як довгий вік прокаратаєш. Г.-Арт. (О. 1861. III. 112).