причет
при́чет
церк.; = причт
причт, разг. причет; свита (перен. лица, сопровождающие кого-н.)
Джерело:
Українсько-російський словник
на Slovnyk.me
при́чет
церк.; = причт
причт, разг. причет; свита (перен. лица, сопровождающие кого-н.)