обмара
ОБМА́РА, и, ж., діал.
Привид.
– Та не бійтеся. Я – людина, а не якась обмара (С. Васильченко).
Словник української мови (СУМ-20)ОБМА́РА, и, ж., діал.
Привид.
– Та не бійтеся. Я – людина, а не якась обмара (С. Васильченко).
Словник української мови (СУМ-20)