здирник
Здирник, -ка
м. = здирця. Народ не любить багачів, каже, що вони здирники. О. 1862. V. 12.
Словник української мови ГрінченкаЗдирник, -ка
м. = здирця. Народ не любить багачів, каже, що вони здирники. О. 1862. V. 12.
Словник української мови Грінченка